СЍНКАВОЗЕЛЀН, -a, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зелен със синкав оттенък. Наляво се виждаше осеновата гора, потънала в тъжни синкавозелени багри. И. Петров, МВ, 56-57.
2. Който има такъв цвят. Пред погледа му се откри чудна гледка. Пред него се разстлаха синкавозелените води на езерото. Д. Спространов, С, 113. След малко Бързоходко забеляза в сянката на близкото дърво две синкавозелени пламъчета. Досети се, че това са очите на бялка. Ем. Станев, ПГВ, 70-71. Женската снася от четири до шест синкавозелени яйца, изпъстрени с ръждивочервени петна и резки. Ст. Дончев, ПНД, 38. Хладина се чете в погледа на малките му синкавозелени очи. Т. Влайков, Пр I, 68.
3. Като същ. синкавозелено ср. Синкавозелен цвят. Летеше [лопатарът] ниско. Чувах шума на крилете му. Виждах как многоцветните багри на оперението му пречупват лъчите и ту се открояват ярко, ту се преливат в синкавозелено или оранжевочервено. И. Петров, ЕР, 98. Засипе ли я [гората] слънцето с жар – зеленината засивява, като че извадена от пепел. Обърнат ли се уморените лъчи към залеза, ободреното зелено потъмнява, за да се превърне в синкавозелено, приготвено за „лягане“. Н. Хайтов, ШГ, 188.