СЍНКАВОЗЕЛЕНЍКАВ, -a, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зеленикав със синкав оттенък. Лила продължаваше да гледа в прозорчето. Сребристото сияние на зората стана розово, а над него небето доби постепенно синкавозеленикав оттенък. Д. Димов, Т I, 399. Вероятно при подобни условия са се образували и сравнително многобройните, но дребни безформени късчета от натрошена стъклена маса – стъклени трошки. Те имат бледозеленикав и синкавозеленикав цвят, а някои са изпъстрени с червено. ИАИ, 1963, т. 26, 58.

2. Който има такъв цвят. То отвори вратичката на колибката, бръкна вътре до рамото си чак и извади единия от гълъбите – със синкавозеленикави петна по гърдите му. Д. Талев, ПК, 426. Сърцето ми биеше силно, главата ми забуча и взех да се люлея. Очите ми като че се замрежиха, мярнаха се синкавозеленикави кръгчета отпреде ми. Кр. Григоров, ОНУ, 72. Сива врана. Снася 4 – 6 синкавозеленикави напетнени яйца. Ц. Пешев и др., ФБ, 123. Синкавозеленикави завеси от плътна материя покриваха прозорците, а бледа светлина проникваше през кремавите, избледнели от времето пердета. В. Рашева-Божинова, ВВБР, 105.

3. Като същ. синкавозеленикаво ср. Синкавозеленикав цвят. Одеялото беше светлозелено, обшито със синкавозеленикаво.


Източник: Речник на българския език (онлайн)