СЍНКАВОЧЀР прил. Остар. Синкавочерен (в 1 и 2 знач.). Рудата [хематит] е непрозрачна, с полуметалически блясък и със синкавочер цвят. П. Делирадев, В, 61. Един последен лъч от слънцето падаше през входа на палатката върху главата му и придаваше на гладката му, вчесана назад коса синкавочер метален блясък. Д. Димов, ОД, 172.