СЍНКАВОЧЕРВЀН, -a, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червен със синкав оттенък. Вятърът не престана да духа. Затова ръцете и лицата на войниците бяха добили синкавочервен цвят. В. Нешков, Н, 74. Художникът обагря плоскостта с равен светъл тон и рисува върху него с по-тъмен. Например върху синкавочервен тон рисува с ултрамарин с широк контур, смело, на едро листа, които се оформят от цвета на фона. В. Йончев, КПВ, 132.
2. Който има такъв цвят. Сегиз-тогиз вътре [в пещта] се извиваше по някой синкавочервен отблясък и мигом погасваше. Н. Нинов, ЕШО, 74. Очите на Евмен блестят радостно, само подпухналите му ръце и болезнените синкавочервени петна по лицето издават болестта му. К, 1973, кн. 3, 25. При заразяване през кожата на мястото се явява зачервяване, после синкавочервена пъпка, от която след около ден се развива синкавочервено мехурче. НТМ, 1961, кн. 9, 26.
3. Като същ. синкавочервено ср. Синкавочервен цвят. Тези пигменти могат да се получат в доста разнообразни оттенъци, като се започне от яркочервено и се достигне до синкавочервено. Н. Преславски и др., НПБ, 215.