СЍНКЕЛ м. Църк. 1. В източноправославната църква – титла на духовно лице с висок чин, изпълняващо длъжността на секретар, съветник и заместник на патриарх, епископ или митрополит. Канцеларията на Българската архиепископия била изградена по подобие на канцеларията на Цариградската патриаршия. Към нея се числял цял щаб служители. На първо място сред тях трябва да бъде поставен заместникът на архиепископа по организационните въпроси на църквата, който носел титлата синкел. Д. Ангелов и др., ИБ II, 231.
2. Духовно лице с висок чин, изпълняващо длъжността на секретар, съветник и заместник на патриарх, епископ или митрополит. Четвъртият му син [на Роман I] се отдал на духовен живот, станал синкел на патриарх Николай Мистик, а по-късно самият бил избран за патриарх. Ив. Божилов и др., ВВ, 246. Те [българите] идеха да целунат ръката на оня, който беше монах в светогорските манастири, йеромонах и патриаршески синкел в най-хубавия град на света – Цариград. А. Каралийчев, В, 146. Не можейки лично да се отзове на позива от русите, той [патриарх Мелетий] изпратил синкела си Кирил Лукарис да се бори срещу католишката пропаганда. Ив. Снегаров, КИПЦ, 324. Синкелите във Византия са били висши духовници. Те са стояли при патриарха и съставяли неговия частен съвет. Синкели е имало на служба и при митрополитите и епископите. ИБАИ, 1935, т. 8, 359.
– От гр. σύγϰελλος ‘съкилийник’.