СИНКЛИТЍК, мн. -ци, м. Истор. Член на синклит (в 1 знач.). В това житие св. Димитър вече е човек със знатен произход, на държавна служба с много висок служебен ранг. Първоначално бил синклитик, след това става управител на Елада. ХК, 2016, бр. 5, 111.
– От гр. συγκλιτικός.