СЍНКОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. 1. За изразяване на шеговито до укорно отношение към собствен син или друг млад мъж, който се отличава с поведението си, обикн. е направил нещо не както трябва; синчага. – Така, така – рече му умислилият се Лиса, – значи, ти му сцепи главата, а той [Иван], синковецът, на другарския съд... Ал. Томов, П, 58. – От кои места е тоя Богдан? – Не питай откъде е, а гледай как работи. От нищо не се плаши синковецът, сякаш е Пендевският род. К. Петканов, СВ, 229. Хапе си устните синковецът – и неговата не е лесна – нито да повярва, нито да отхвърли. Вл. Зарев, С, 92.
2. Неодобр. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко; синчага. Турците спряха, като видяха българските отреди, и се оттеглиха назад. – Припари им на синковците – забелязаха някои радостно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. Той [счетоводителят] беше с цигара в уста, по горна риза и бели панталони. Широко му беше около врата на тоя синковец, нали нямаше никакво взимане-даване с работниците!... Д. Димов, Т, 279-280. – Сега той коли, той беси... Сега само неговата дума се чуе... – Той изхриптя, задуши се, вратът му порозовя от напрежението. – Но ще дойде видовден... Той, тоя синковец, да не си мисли, че ще векува!... Г. Караславов, ОХ IV, 264-265. – Дали няма да се посрамя?... Гледай как всички заизвръщаха глави към мене... Усмихват се синковците с недвусмислено очакване на поражението ми. О. Василев, ЖБ, 255.
3. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек; юначага, синчага. – Ей, момчета – окуражаваше войниците бъбрицата старец, – славни дни прекарвахме някога. Наистина от някое време насам обърнаха се малко работите, ама онуй весело време пак ще настане!... Абе синковци, юнаци, с Божия помощ пак ще прогоним врага. Н. Начов, НЦ, 7. Копаят синковците, разбиват камъка. А. Каралийчев, НЗ, 18.