СИНКÒПА ж. 1. Синкоп (в 1, 2, 3, 5, 6 знач.). Когато се измести тактовото ударение от силно в слабо време, това се нарича синкопиране. Новата ритмична форма, която се получава, се нарича синкопа. Я. Иванов, УНН, 27. Синкопа или апокопа при енклитични или проклитични местоимения е нещо обикновено. Археол., 1965, кн. 4, 5. Синкопа ся среща и за гласната буква е. Н. Марков, ЛГ, 110.
2. Мед. Остар. Внезапна загуба на съзнание, припадък поради намален приток на кръв и кислород към мозъка; синкоп. Знае се, че смъртта в подобни случаи е следствие на една синкопа; знае се още, че при силна синкопа и дихателното движение веднага се спира. МСп, 1886, бр. 9, 444.
– От гр. συγϰοπή ‘съкращение’ през нем. Synkope и рус. синкопа. – А. Гранитски, Разговори французско-български..., 1859, 8.