СИНКОПЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. и непрех. Книж. Раздвижвам, променям ритъма на музикално произведение, стих или др. чрез синкопи (в 1 и 2 знач.). Аарон Бопланд синкопира ритъма на своето произведение „Салон Мексико“ с помощта на „задушени“ чинели. Б. Пеевска и др., ПКМ (превод), 276. Поетът се радваше на звучен стих. Неговата строфа се отличаваше със завидна лекота; когато синкопираше, го правеше с разбиране и вътрешно оправдание. Д, 2013, бр. 172, 22.
2. Прех. Езикозн. Изпускам, съкращавам един или няколко звука от средата на думата. Интересно е, че тъкмо между дентали (зъбни съгласни) гласните биват много често синкопирани, макар такива контактни дентали да са трудно произносими. К. Гълъбов, ВГП, 297-298. синкопирам се страд. В късния тракийски гласни без ударение често се редуцират или синкопират. Вл. Георгиев, ТТЕ, 166. Много по-рядко се синкопира вокал в съседство с назали. ИСИФФ, 1942, т. 1, 234.
– От нем. synkopieren.