СИНКОПЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от синкопирам и от синкопирам се. Да вземем например джазовите ритми. Факторът, който ги прави толкова особени, е тъй нареченото „синкопиране“, а то ще рече да прозвучи ударение там, където никой не го очаква, или вместо слабо да чуем силно време. Ал. Велева и др., ГН (превод), 389. Синкопирането на позиционни консонантни и вокални звукове е в пряка зависимост от индивидуалното темпо на речта. Ст. Буров и др., СОЖ, 205. Ударената част от фонетичната дума твърде рядко се подлага на синкопиране. Пр, 1993, кн. 4, 100.