СИНКРЕТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. (рядко) -зми, м. 1. Спец. Най-ранното състояние в човешката културна дейност, което се характеризира със слятост, неразчленимост на елементите и формите и от което впоследствие се обособяват различни видове и форми в изкуството, културата и научното знание. С течение на времето обредите достигат твърде сложна форма: съчетание на поезия, музика и танц. Тази сложна форма в първобитното изкуство се нарича синкретизъм. М. Николов и др., БЕЛ, 223. Трябва да се съжалява, че в повечето народни мелодии, които са достигнали до нас, по-голямата част от тия съставки на синкретичната форма са вече безвъзвратно изгубени. За тях можем да съдим по изкуството на някои първобитни народи, които още не са надраснали стадия на синкретизма. Ст. Джуджев, БНМ I, 368. Знае се, че отначало поезия, музика и танц се сливали в едно неразчленено изкуство. Такова сляно състояние на тези изкуства се нарича синкретизъм. Цв. Минков, НЛР, 10. Връзката на поезията с музиката датира от праисторическо време и е предопределена генеалогично от синкретизма на изкуствата. А. Колева и др., МНОД, 101.
2. Книж. Споеност, слятост на разнородни елементи и явления в общо неразчленимо цяло. Синкретизмът на ораторската проза се проявява и в това, че в нея проникват (не случайно при отделни писатели, а като правило) елементи от други литературни области – преди всичко от църковната поезия. Д. Петканова, БСЛ, 49. През XIX в. са били положени основите на модерната българска литература. Изградена е нейната жанрова структура. Сложен е край на литературния синкретизъм. Н. Генчев, БВ, 286. Неизбежно в литературния процес у нас [след Освобождението] личи синкретизъм, т.е. недостатъчна разчлененост между отделните направления, едновременност на разнородни фази, съжителство между категории от различен исторически порядък. Б. Биолчев и др., ОРБЛ, 257. Синкретизмът на седмото изкуство е изключително въздействащ, защото в него литературният текст преминава през техническа обработка, свързва елементи от речта, театъра, осветлението, музиката. Вл. Атанасов и др., БЕЛ II, 243.
3. Филос. Вид еклектизъм, при който се съчетават разнородни, често несъвместими възгледи, теории. Ускореното развитие и синкретизмът са характерни особености на българската философска култура през втората половина на XIX в. ИМГУ, 2014, т. 14, 69.
4. Рел. Съчетаване, преплитане на елементи от различни религиозни култове. Прабългарската религия се характеризирала с подчертан синкретизъм. В нея се сливали множество вярвания и култове. Най-старите религиозни форми се преплитали с по-късни: тотемизмът с култа към предците, култът на личните духове покровители с култа към племенните вождове и т.н. Д. Ангелов и др., ИБ II, 81. Многообразните контакти с местните жители [траките] допринасят за смесването на различни религиозни представи и култове. Този синкретизъм е бил резултат преди всичко от сходните функции на много божества от елинския, римския и малоазийския пантеон. Археол., 1993, кн. 1, 32. Под силното въздействие на елинистическия религиозен синкретизъм, в който се сливат митове, култове и обреди на божествата от различни вери, аристократическата орфическа доктрина постепенно изгубва езотерическия си характер. В. Фол, ДТ, 13. Като търсеше изход от душевната мъка, тълпата падаше в синкретизъм и суеверие, а интелигенцията се увличаше от философията. Синкретизмът в религията е безсмислено, вънкашно смесване на различни вярвания. Ив. Радославов, УВИ (превод), 464.
5. Езикозн. Съвместяване на две и повече значения в една граматична категория или форма. Обстойно са разгледани следните проблеми, затрудняващи в много случаи точното определяне на рода на дадено съществително: синкретизъм при падежните форми, неточности в речниците, трудност при определянето на конкретното значение в текста. СЕ, 2011, кн. 2, 111. Доста рано в среднобългарския период тези [падежни] форми [на личното местоимение] се съкращават, като влияние оказва и синкретизмът на родително-винителните форми. ИИБЕ, 2016, т. 29, 91.
– От гр. συνϰρετισμός ‘съединяване’ през фр. syncrétisme.