СИНКРЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до синкретизъм (в 1 знач.). Ако трябва да проследим в едри линии проявата на словесното изкуство, ние трябва да го потърсим преди всичко в сложното явление, наречено синкретизъм. Там са се родили и текстът, и музиката, и играта. Много по-късно от общия дънер на това синкретично творчество са се отделили отделните форми на изкуството, за да се усъвършенствуват все повече и повече. Г. Томалевски СБ, 72. В много случаи се оказва, че формата на мелодията е обусловена от някоя от ония съставки на синкретичната форма (например танц, обред, труд, движения), които отдавна вече са забравени. Така например първоначалната ритмична схема на много напеви води началото си от телесните движения на танца или на работата, която ги е придружавала. Ст. Джуджев, БНМ I, 368. Може да се възрази, че първобитното изкуство не е съществувало извън синкретичната първобитна култура, че съвсем естествено е в пределите на този синкретизъм естетическата функция да се слее с други неестетически функции на изкуството. ГСУФИФ, 1966, т. 59, 119.
2. Който включва разнородни елементи, форми, обединени в единно цяло. Дълго време географията и етнографията са били една синкретична наука за човека и обкръжаващата го среда. Н. Колев, БЕ, 21. Риторическата проза е синкретично изкуство. Синкретизмът ѝ се проявява в съчетаването на словесното с театралното умение. Говоренето се придружава с жестове, с подходяща поза и с предварителна школовка на гласа. Д. Петканова, БСЛ, 49. У Шишманов литературният и културният историк са неразривно свързани. Обществено-национални пориви, културно-просветни начинания, книжовно-литературни занимания намират твърде синкретична изява. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 12.
3. Филос. Който съчетава разнородни, несъвместими възгледи, теории. Синкретична идеология.
4. Рел. Който съчетава елементи от различни религиозни култове. Трябва да приемем, че в този процес на градеж на синкретична религия участието на (пра)българите е било най-малко, тъй като до VII в. тяхното трайно присъствие в Югоизточна Европа е било ограничено. Цв. Степанов, РЕЗ, 87. Юдаизмът е безкомпромисен монотеизъм, недопускащ синкретично смесване с други вярвания, каквото е характерно за повечето останали култове. Ив. Кацарски, ВНС, 98.