СИНКРЕТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от синкретичен. Мотивировката за самостойния характер на фолклористиката най-често се търси в природата на самото народно поетическо творчество. Изтъкват се такива моменти като: произход на фолклорните творби; синкретичност на фолклора, неотделимост на словесния текст от музиката, танца, обреда. П. Динеков, БФ I, 16. В индикатива има синкретичност и при части от парадигми на времената в деятелен залог при отделни класове глаголи. Р. Ницолова, БГ, 35. Трудността да се определи какво точно е литературата, идва от нейната предишна синкретичност. Ние сега принципно можем да разграничим художествената литература от философията или от естествознанието, но някога те са били едно и също и хората не са ги осъзнавали като различни. Прост., 2009, кн. 2, 71. Тоя известен наш автор [Богомил Райнов] по дух е есеист и се отличава с разнообразие на интересите и синкретичност на литературните форми. Съвр., 1975, кн. 2, 67.