СИНÒВНО нареч. 1. Със синовна обич, уважение към родителите. Пенко пъхна ръка под главата на простреляния си баща, притисна я синовно до гърдите си, зовеше го, молеше го. П. Здравков, НД, 245. Дойчин я прегърна, подигна леко главата ѝ и синовно я замоли: – Мамо, погледни ме, аз съм Дойчин! К. Петканов, ЗлЗ, 253. Капеха сълзите на майка ми по мен, / когато склоних устни, целунах ѝ ръката, / прегърнах я синовно и тръгнах просълзен. Гр. Василев, ЙЙ, 22. – Ти си моя майка! И с това прегърна я, та я целуна синовно и едри сълзи капяха по страните на загорялото му лице. Зорн., 1865, бр. 9, 71.
2. С внимание, добро отношение, уважение към по-възрастен човек. Един по един всички целуват десницата на стареца, а Васил Левски и го прегръща почтително и синовно. Хр. Бръзицов, ВПГ, 70. Костя се обърна въпросително към жената. Тя бавно разпери ръце и пристъпи към Костя. Преди тя да проговори, Костя извика изненадан: – Лельо Данке! – и положи синовно глава на рамото ѝ. П. Здравков, НПЕС, 238. В Даниловата къща дойде Матей, военният помощник на старейшината. Матей повика Ханко, подаде му ръката си, за да я целуне синовно, и обяви го за войник на княза. А. Гуляшки, ЗВ, 12.
3. С обич, признателност към народа, родния край, родината. Миладинов знаеше и за много други злодейства на гърци и турци, на отрекли се от рода си гъркомани, злодейства най-вече срещу такива, които премного обичаха своя български род и бяха поискали да му служат синовно. Д. Талев, БС 1981, 44. Родино! Пред тебе синовно челата си свеждаме. Мл. Исаев, ЯД, 31. Като чада на България ние трябва да я защищаваме синовно. О, 1923, бр. 143, 4.