СИНОДÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който се отнася до синод. Българин не биваше да служи в патриаршията и да узнава скритите помисли на синодалните владици от Фанар към неговите сънародници. А. Христофоров, А, 201. Като се научи за опита на Соболева да попречи за изпълнението на едно синодално решение, Григорий отиде да протестира пред него. С. Радев, ССБ I, 363. Три години беше прекарал [Тудор] в Константинопол като слушател в синодалното висше училище на патриаршията. А. Гуляшки, ЗВ, 421. Синодална библиотека.
◊ Синодален старец. Обикн. мн. Църк. Архиерей, който е член на синод (в 1 знач.). В 1911 год. се поведе от някои от синодалните старци явна борба против Екзарх Йосиф. С. Радев, ЛС III, 121. Негово Блаженство български екзарх Йосиф I пристига в България да се съвещава със светите синодални старци по най-важния, по най-съдбоносния въпрос за българската кауза – разделянето на светата ни черква на два синода. БД, 1909, бр. 18, 1.
– От лат. synodalis.