СИНÒДИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. 1. Сборник, който съдържа решения на църковен събор, послания за разясняване на християнското учение и анатеми срещу различни ереси, както и поменик с имена на владетели, духовни лица и др. Синодикът е един вид устав на православието; той съдържа решенията на църковните събори върху догмите на православието заедно с поменик на правоверните и проклеване на еретиците. Б. Ангелов, ЛС, 134. В синодика на българската църква е изтъкната личната жертва на Шишмановата сестра в ония тежки дни, когато българската държава стояла пред прага на своето окончателно погиване. Б. Цветкова, ГСБ, 31.
2. Списък с имената на починали за поменаване от свещеника по време на богослужение. Ако ся запишат в тая книжка много фамилии или само някои люди за вечно спомянуване, то тази книжка тогава ся нарича синодик, който се държи в манастирите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 113.
– От гр. συνοδικόν.