СИНОЛÒГ, мн. -зи, м. Специалист по синология; китаист. Според изследванията на познатия синолог Густав Шлегел празникът „подновяване на огъня“ е бил познат в Китай още в третото хилядолетие преди н.е. М. Арнаудов, СБОЛ I, 88. Разглеждането на легендите за потопа в исторически категории е толкова типично, че за това пише още през 1842 г. френският синолог Едуар Био, който обръща внимание на обстоятелството, че от „Книгата на преданията“ насетне постоянно се сблъскваме с опити да се направи от мита история. М. Милева и др., МК (превод), 197. От европейските синолози (сиреч тези, които се занимават с изучаването на китайската литература) за внимание са трудовете на немския мисионерин Гютцлава и на руский мисионерин Якинеа Бичурина. Н. Михайловски, РВИ (превод), 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)