СИНОНЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Езикозн. Който се отнася до синоним и до синонимия; синонимичен. Той идеализира царете, земята, народа ни. За тази цел използва много епитети, изразени с прилагателни в превъзходна степен, синонимни епитети (свирепи и диви, силни и яки, всесилен и мощен). Лит. Х кл, 90. Синонимните речници събират на едно място по възможност всички синонимни думи на един език и ги подреждат в синонимни гнезда. Б. Десев, СБИ, 38. Учениците са се справили много добре и със задачите за определяне на синонимни отношения и определяне на речниковото значение на думата в контекст. ГСУФП, 2011, т. 103, кн. Педагогика, 69. Синонимно богатство на езика. Синонимни връзки.