СИНОНИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до синоним и до синонимия; синонимен. Синонимичният ред се води от доминантен синоним, имащ най-висока честота на употреба и стилистическа неутралност. В. Вътов, ЛФ, 313. Лексическата вариантност е вътрешно присъща на преводите на първоучителите Кирил и Методий: когато е било необходимо да превеждат един и същ текст два пъти, те са употребявали различни езикови средства, използвайки богатите синонимични възможности на макар и младия литературен език. ЕКЧ, 1995, т. 2, 213. В разнообразието на синонимичните средства може да се види богатството на езика изобщо и богатството на езика на един писател, широтата на неговата култура, писателското му умение и творчески възможности. ИИБЕ, 1954, кн. 3, 65. Синонимичен израз.