СИНОНЍМИЯ ж. 1. Езикозн. Отношение на семантична близост или еднаквост между различни по форма думи, морфеми, синтактични конструкции, фразеологични единици, съставни названия и др.; синонимика. Лексемите влизат в семантични и формални връзки с други лексеми, въз основа на което в лексикалната подсистема се установяват отношения на антонимия, синонимия, омонимия и др. Е. Добрева, УОЕ, 105. Когато основните значения на езиковите единици от един и същ род (думи, морфеми, синтактични конструкции) съвпадат, като едновременно с това запазват и смисловите си различия или стилистическата си принадлежност, се получава синонимия. Т. Бояджиев и др., СБЕ, 156.
2. Езикозн. Съвкупност от синонимите в даден език; синонимика. От тоя речник [на Л. Нанов] се вижда, че българската синонимия е доста богата, сиреч, че в нашия език има доста много синоними. БР, 1936, кн. 6, 206.
3. Литер. Реторическа фигура, при която често се употребяват синоними с цел да се постигне определено художествено внушение. Когато много думи, които имат почти еднакви значения, се изредят една подир друга, фигурата ся нарича синонимия. Ф. Велев, КР (превод), 55.
– От гр. συνώνυμία и лат. synonymia.