СИНÒПСИС м. 1. Църк. Прегледно съпоставяне на библейски текстове. Трите първи евангелия са много сходни в композицията, а също така имат немалко буквални съвпадения. Това става очевидно, след като през XVIII в. ги издават във вид на синопсис, на успоредни колони. Оттук и общоприетото им название – синоптически евангелия. Д. Савова-Габровска, СЧ (превод), 291.
2. Книж. Книга, сборник със съкратено изложение на нещо в хронологичен ред. Книгата, написана под формата на синопсис, разкрива пътя, извървян от българското общество до атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 г. и последвалите с изключителна жестокост масови убийства. Д, 2019, бр. 69, 6. На синопсиса на каноните, съставен от Стефана Ефески, попълнен с всички статии, съставил тълкувания дяконът и законоведецът на съборната черква в Цариград Алекси Аристин. Ст. Бобчев, СПП, 12.
3. Спец. Общ преглед, кратко изложение на съдържанието (сюжетна линия, конфликт, герои и др.) на литературно произведение, киносценарий, пиеса и под. В този близо 300-страничен алманах [„Съвременни български писатели“] попаднаха повече от 60 български писатели – с кратки биографии и библиографии, синопсис на последната или най-важната им книга и откъс от тази книга. Култ., 2015, бр. 34, 9. Синопсис на филмова продукция.
– От гр. σύνοψις ‘общ поглед, обзор’.