СИНÒПТИКА, мн. няма, ж. 1. Дял от метеорологията, който е свързан с изучаване на атмосферните процеси и прогнозиране на времето; синоптична метеорология. Резултатите от тези проучвания [на земната атмосфера] наложиха и известни промени в науката, занимаваща се с прогнозиране на атмосферните процеси, наречена синоптика. Тази наука е дял от метеорологичните науки и носи името на основния метод, който използва. Той се базира на възможността с един поглед да се обхванат атмосферните процеси върху огромни части от Земята. Л. Недков и др., НВ, 133. Пътищата на депресиите, които той [В. Бебер] е установил, очертават косвено най-честото положение на границите на въздушните маси, казано с езика на съвременната синоптика. ИБГД, 1942, т. 10, 179.
2. Този дял от метеорологията като учебна дисциплина. Зорка става преподавател на курсантите във Военноморското училище по синоптика и участва в написването на учебник по хидрометеорология. Пенс., 2019, бр. 18, 5.
3. Спец. Събиране на данни за съпоставяне. В единия случай се започва с три основни идеи – човек, околна среда, взаимодействие. Трите идеи се подразделят на осем главни части: комуникация, хуманитарни науки, практическа дейност. Интегралният им елемент е синоптиката, тя осигурява представителството на централните идеи във всяка от осемте области. М. Андреев, Д, 388.
– От фр. synoptique и рус. синоптика от гр. συνοπτιϰός ‘който вижда всичко, прегледен’.