СЍНОР м. 1. Ивица необработена земя, която служи за разделителна линия между съседни поземлени имоти, отбелязана обикн. с по-дълбока бразда, малък ров, побити или натрупани камъни, засадени храсти или дървета и др.; слог1, межда, граница. Седеше така дълго, замислен и загледан в далечината. И макар че очите му сълзяха и погледът му се замрежваше, на него все му се струваше, че вижда как там долу в равнината младите разорават плодната земя и изравняват широките тревясали синори. Г. Караславов, Избр. съч. I, 392. Далече под село, сред широкото поле, усамотено стои непожъната нива с наведени и почернели класове. До синора под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява с прегракнал глас галена рожба. Елин Пелин, ВМ, 154. Кърът беше пуст, пътищата – безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константинов, ППГ, 299. Брястът се среща най-много по синорите на нивите. П. Цончев, ИСМГ, 16.
2. Прен. Книж. Мислена разделителна линия, разграничитeлeн момeнт между два послeдоватeлни пeриода, мeжду различни eдно от друго положения, състояния, явления; предел, граница. Нямаха какво да правят и щат не щат, трябваше да седнат в опразнения дом и да скръстят ръце. Заедно със свързването на денковете сякаш бяха приключили с досегашния си живот, а пълното с неизвестности бъдеще още не беше започнало; в синора между своите два живота те се чувствуваха като сред мъртвило на някакво безкрайно голямо пепелище. Ц. Родев, Т, 707. Съвсем друг е Рилке със своето славянско светоусещане и стремеж да открие смисъла и същността на явленията. Той живее винаги на синора на два свята, „между блян и действителност“. Ат. Далчев, С, 226-227. Захари Зограф е и първият възрожденски художник, който прекрачва уверено синора между традиционното и модерното изкуство. Н. Генчев, БВ, 196.
3. Остар. Камък, побит или поставен за отбелязване на разделителната линия, граница между поземлени имоти и др. Преместването на пограничните камъни (синорите) често се е считало за светотатство. Религиозният еврейски закон го запретявал строго. В Гърция синорите се пазели от Зевс. БСб, 1910, кн. 2, 85. По две дела за право на собственост на ниви и спорни граници съдът назначи Калъп Муря и Сюлейман кехая да отидат на спорните места и със собствените си ръце да побият синоре и който отпосле помести синоре, да плати глоба. РН, 1904, кн. 5-6, 151.
4. Остар. Линия, която разделя землищата на селища, територията на държави и др.; граница, слог1. – Какво ще кажеш, ако селският синор се премести чак в Елнъзач? К. Петканов, СВ, 18. Синорите на отделни общини навсякъде в България са подробно установени, както в гъсто заселените и прилежно разработените краища, тъй и в по-рядко заселените и в по-слабо разработените. Ст. Аргиров, КБ II (превод), 85. Неофит говори за това как тези чорбаджии заедно с владиците „щат греческиат синор да прострат до Дунават“. М. Арнаудов, НХБ II, 425. Той [Наполеон] наскоро прости са с императрицата и тръгна. На вторият ден каляската стигна до синорат на войнствената провинция Вандея. Хр. Даскалов, ОН (превод), 4.
5. Остар. Землище (в 1 и 2 знач.). Останалите дома селяни се занимават със скотовъдство, дърводелство и земледелие. Със земледелието се занимават в полето, дето имат нивя в синорите на полските и припланинските села. Г. Петров, МИМ, 48. Синорът на това село [Горня Ръжана] е твърде голям. С нивите, ливадите, горите и пасбищата си образува един грамаден триъгълник. СбНУ XXXII, 292. Общият приход от манастира е 600 акчета, като е посочено, че този данък е от жито и друго, като не е включен данъкът от другия синор. Накрая подробно са дадени границите на този синор. К. Минчева, МКС, 99.
– От гр. σύυρον ‘граница’. – Друга (диал.) форма: сѝнур.