СЍНОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до синор (в 1 знач.). Разпаса си пояса, затисна единия му край до синорния камък с бучка пръст и го опъна по браздата, която разделяше двете съседни ниви. Ст. Марков, ДБ, 505. Често из синорните храсти се издигат високо и големи дървета, главно дъбове и брястове. А. Иширков, Б, 87. След по-внимателното преглеждане на съседната нива ние открихме в издълбаната от поройните дъждове синорна бразда част от зид, граден от плочести ломени камъни. ИАИ, 1955, т. 20, 430-431.
2. Остар. Който се отнася до граница между землища на селища, територии на държави и др. Обаче старите синорни описания не стигат. Голямо количество села, особено във времето на кърджалиите, са изчезвали, а между това се образували нови; подробностите на терена заедно с названията през три века значително се променили, тъй че се не знае къде какво е било и оттам сега навсякъде има цял куп синорни спорове. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 144. Останалата част на селото е представена от 16 отделни махали. Те са пръснати повече в периферията на селското землище, като дори две от тях са вън от синорната линия на селото. СбНУ XLV, 20. Границата е една идеална линия, определена чрез градусите на дължината и ширината, които отделят територията от друга съседна страна. Границата може да бъде естествена и изкуствена. Изкуствена е оная, която е означена с вънкашни знакове, положени с човеческа ръка (зид, плет, колци, синорни камени, шанец и пр.). Ив. Касабов, МП, 131.
– Друга (диал.) форма: сѝнурен.