СЍНОРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Голям смок, който обитава степни и скалисти местности и обработваеми земи; стрелец, голям стрелец, слогар. – Как ги [пепелянките] ловиш, бре Йорге – пита Зарафина. – Как ги ловя ли? Свиря им с една свирчица. Мога тъй да събера при себе си и пепелянки, и синорници, и усойници. Д. Немиров, Б, 168. По едно време се завъдил край селото един голям смок, синорник, па се настървил така грозно, та цяло село пропищяло от него. БСб, 1910, кн. 6, 403. „Големите смоци, пише Ц. Гинчев, и до днес ги има народът в някакво си почитане и ги нарича синорници, защото тия ходели по синорите и вардели нивите от град.“ СбНУ XXXIV, 268.
– Друга форма: с ѝ н у р н и к.