СЍНОРНИЦА ж. Диал. Гранична линия на селско землище. Дотук границата минава все в букова гора; по-нататък, все със същата посока, синорницата (така казват тук на селската граница) пресича държавното шосе в местността Каменица. Оттук синорницата завива на запад, като пресича р. Лебница. СбНУ XL, 265-266. Селското землище [на с. Пиянец] се отделя от това на съседните му села с една синорница, която започва на югоизток от местността Църваричко мeздpe, възлиза на билото Брезович, слиза из дола Чуриловец със западно направление. СбНУ XLV, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)