СЍНСЕМАНТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който не притежава самостоятелно значение и няма номинативна функция; непълнозначен. Предлозите и частиците не са напълно самостойни и независими в смислово отношение, т.е. те са синсемантични думи. ГСБКЕ II, 1983, 11.
– От гр. συνσηματικός.