СИНТАГМÀТИКА, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Разглеждане на единиците на езика и на отношенията между тях при функционирането им в линейна последователност в речта. С думите като „основни тухлички“ в речта, т.е. с тяхното свързване и функциониране, се занимава синтагматиката. Л. Крумова-Цветкова и др., БЛФ I, 621. Речта е линейна. Думите се подреждат линейно (по хоризонтал) и в лингвистиката това се нарича синтагматика. СХ, 2014, кн. 1, 73. Говорейки за основополагащ принцип в „Курса по обща лингвистика“ на Сосюр, Е. Бенвенист извежда двойствеността, като има предвид разделянето на език и реч, парадигматика и синтагматика, синхрония и диахрония. БЕ, 2017, кн. 2, 85.
2. Възможност на единиците на езика да се съчетават помежду си в линейна последователност при функционирането си речта. Докато в текстовете в явен вид е представена само лексикалната синтагматика, а парадигматиката присъства скрито, в речниците намират експлицитен израз и двете. Пр, 2014, кн. 2, 102.
– От фр. syntagmatique от гр. σύνταγμα ‘нещо съединено’.