СИНТАГМАТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Рядко. Синтагматичен. Комбинация е използване на речеви единици в синтагматическия ред, обусловено от потребностите на комуникацията. Хр. Станева, С, 28
СИНТАГМАТЍЧЕСКИ нареч. Езикозн. Рядко. Синтагматично. Родът е самостоятелна категория за съществителното име, за прилагателните, числителните, местоименията тя е несамостоятелна категория, синтагматически обусловена от връзката им със съществителното име. ГШУФХН, 2013, т. 24А, 248.