СИНТАКСЀМА ж. Грам. 1. Абстрактен модел, схема на изречение в езиковата система. В абстрактната система на езика изречението съществува във вид на чиста схема, изреченска конструкция, определяна като синтаксема. Е. Добрева, УОЕ, 142. По даден модел (синтаксема) могат да се образуват хиляди конкретни изречения, но те не са варианти – моделът се запазва (различното смислово съдържание е свързано с речта). Синтаксемата (моделът) като инвариант може да има свои варианти, но това са разновидности на самата синтактична конструкция. М. Москов, ЕЕ I, 171.
2. Граматически и интонационно оформена по законите на даден език цялостна езикова единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл; изречение. В лексиколожките изследвания дума и лексема се употребяват със синонимно значение, като названието лексема е терминологично структурирано и съответства на фонема, морфема, фразема, а също и на синтаксема. В. Радева, БЛЛ, 54.
– Рус. синтаксема от гр. σύνταξις ‘поставен в ред’.