СИНТÀКСИС, мн. няма, м. 1. Грам. Дял от граматиката, който изучава строежа и особеностите на изреченията и на словосъчетанията. Предмет на синтаксиса е свързаната реч, или по-специално основната единица на свързаната реч – изречението като типична синтактична цялост, а след това словосъчетанието като строителен материал на изречението. ГСБКЕ III, 1983, 5. Синтаксисът изучава видовете изречения – по строеж, по функция, занимава се с частите на изречението, със синтактичната служба на думите в изречението, с подреждането на частите на изречението (словореда). П. Пашов, ПБГ, 238. Синтаксисът разглежда преди всичко формалния строеж на изречението и на свързаната реч изобщо, макар че всяко изречение има и своя логическа (смислова) психологическа страна. К. Попов, СБЕС, 18. Генеративен синтаксис. Трансформационен синтаксис. Формален синтаксис. // Този дял от граматиката като учебен предмет. Студентите от първи и втори курс още не са взели изпита по морфология, а след това им предстоят и изпити по синтаксис и стилистика. Земя, 2016, бр. 173, 8. Когато попадне на лекции по синтаксис, студентът не може да не остане учуден от здравото философско образование на своя преподавател [проф. Л. Милетич], който разглежда въпросите с поразителна яснота, широко и всестранно. ЛГ, 1933, бр. 214, 5. Преподавател по синтаксис. Програма по синтаксис.
2. Разг. Учебник по този учебен предмет. За изпита учих от синтаксиса на К. Попов.
3. Грам. Система от правила за свързване на думите и за построяване на изреченията и словосъчетанията в конкретен език. Широката употреба на сказуемното определение след преходни глаголи е важна особеност на българския синтаксис. ГСБКЕ III, 1983, 138. Гръцкият език е гъвкав, еднакво пригоден и за живота, и за поезията, и за науката. Разнообразието в граматиката му – и в етимологията, и в синтаксиса – правило го е способен да се развива и обогатява във всяка посока. Ал. Балабанов, ИКЛ, 7. През това време [XVI век] полският речник се обогатява със заети латински, италиански и др. изрази, а също и с новосъздадени свои. Долавя се тук-там в синтаксиса латинско влияние; обаче изказът, изобщо взето, си остава полски. Б. Пенев, ПГ, 3. В синтаксиса на българския език, както и в състава на думите му, намираме доста значителни романски елементи. М. Дринов, Съч. III, 391. Да се опрости френският синтаксис, то е мечта, сън. Но съвсем друго нещо е реформата на правописа. Това е възможно нещо. БПр, 1895, кн. 4-5, 327. Немски синтаксис. Руски синтаксис. Румънски синтаксис. Синтаксис на старобългарския език.
4. Грам. Начин на изграждане, структура на дадено изречение или словосъчетание, на конкретен тип изречения или словосъчетания и др. Якоб Грим написва своята прочута Deutsche Grammatik, която обаче е граматика не само на немския език, но и на германските езици въобще. Нейната първа част излиза в 1819 г., втората в 1826 г., третата в 1831 г. и четвъртата, която се занимава със синтаксиса на простото изречение, в 1837 г. К. Гълъбов, НГ, 398. Въпросите от синтаксиса на простото изречение са разработени [в учебника] изключително с оглед на службата на падежите в изречението. От синтаксиса на сложното изречение се изтъкват само най-съществените отлики между полския и българския език. Т. Домбек, УПЕ, 2. Изречение с усложнен синтаксис.
5. Комп. Система от правила на даден формален език. Всеки език за програмиране има своите особености на синтаксиса. ПедА, 2018, бр. 2, 217. И най-малката грешка в синтаксиса ще бъде забелязана от компютъра и изпълнението на програмата ще бъде прекратено. СФ, 2009, кн. 2, 170. Създават се специални езици с напълно формализиран синтаксис. ГСУФМИ, 1964, т. 57, 265. // Стесн. Структура на дадено правило във формален език. GOTO е команда за преход. Прехвърля управлението на командата от указан ред. Синтаксисът на командата е GOTO:етикет. КВ, 1987, кн. 9, 13.
6. Прен. Книж. Начинът, по който нещо е структурирано. Тоновият език на композиторите е крайно субективен. Синтаксисът му пък се обуславя от неговата тонова структура, от неестествения звукоред на мелодията. НК, 1958, бр. 39, 2.
– От рус. синтаксис от гр. σύνταξις ‘поставен в ред’, лат. syntaxis.