СИНТАКТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Грам. Който се отнася до синтаксис (в 1 знач.); синтактически. Предикативността в изречението е синтактична категория, чрез която се изказва една мисъл. ГСБКЕ III, 1983, 20. С препинателен знак се отбелязва краят на самостоятелните синтактични единици – изреченията. Д. Иванова, КДО, 190. Синтактично равнище на езика. Синтактични теории. Синтактични учения. Синтактичен подход.
2. Грам. Който се отнася до системата от правила за свързване на думите и построяване на изреченията и словосъчетанията на конкретен език и до начина на изграждане на изреченията и словосъчетанията; синтактически. Към синтактичните особености на българските диалекти могат да се отнесат и диалектните по форма предлози и съюзи, диалектната рекция на глаголи и др. Ст. Стойков, БД, 271. Ограждането на обособените части със запетаи не премахва нуждата от запетаи вътре в тях, когато се изразяват отношения, подчинени на други синтактични правила. ГСБКЕ III, 1983, 242. Обстоятелството за място се изразява обикновено по синтактичен път, чрез съществителни, придружени от предлози (напр. в планината, на полето, пред къщата, по улицата). Л. Андрейчин, ОБГ, 396-397. Синтактична грешка е и употребата на съюз ала вместо но след отричане: „Не съм весел, ала нямам и какво да крия“. ПБП, 1921, бр. 19, 151. Синтактичен строеж на изречението. Синтактични конструкции. Синтактични модели. Синтактични структури. Синтактична връзка. Синтактична позиция. Синтактични трансформации.
3. Комп. Който се отнася до системата от правила на даден формален език; синтактически. Ако в програмния файл има синтактични грешки, се генерират съобщения за тях. В. Бошнаков, ИМ, 36. И при програмните езици съществуват правила за писане – синтактични и семантични (смислови). КВ, 1985, кн. 1, 18.