СИНТАКТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Синтактичен. Като отражение на най-общите логически закономерности много от синтактическите правила са присъщи на група сродни езици. И все пак всеки език има своя синтактическа система и синтактически особености, в които са отразени неговите специфични свойства, структурните връзки между думите, начинът на съгласуването, интонацията и словоредът. К. Попов, СБЕС, 8. Проучването на граматическата структура (морфологическа и синтактическа) на един език е възможно въз основа на анализа на текстове, в които се срещат различните граматически форми, изпълняващи съответни функции в изреченията. Ив. Дуриданов, ЕТ, 12. Освен грешки от синтактически характер в преводите [на трагедиите на Есхил] има изобилно и правописни грешки. УП, 1903, кн. 4, 374. За край на оператора се използва синтактическият знак (;). П. Илиев и др., ЕП, 12. Синтактически правила.
СИНТАКТЍЧЕСКИ нареч. Синтактично. Съставният глагол обаче притежава всички граматични признаци да не бъде наречен сложна дума, а именно – той представлява съчетание от два синтактически независими компонента (именна част и глаголна част), характеризиращи се с различна степен на споеност помежду си. ГСУФКНФ, 2015, т. 108, 347. Признак за добро владеене на етикета [в интернет] е да се пише ясно, граматически и синтактически правилно. ГБСУ, 2006, т. 14, 6. Той [Г. Раковски] се стреми да прилага последователно падежните форми, които обаче синтактически съвсем не разбира. М. Арнаудов, ГСР, 255. Централно понятие в областта на езиците за програмиране е програмата. Операторите представляват синтактически правилни конструкции от знаци за операции, означения на величини и разделители (специални знаци). НТМ, 1985, кн. 4, 16.