СИНТАКТЍЧНО нареч. 1. По отношение на синтаксиса (в 1, 3 и 4 знач.); синтактически. Главна, синтактично независима част на изречението, която изразява предметно понятие и се определя предикативно от сказуемото, се нарича подлог. ГСБКЕ ІІІ, 1983, 117. Синтактично обусловените правила за употреба на главни букви разграничават едно изречение от друго в текста и са свързани с употребата на препинателните знаци и на знаците за графично оформяне на текста. В. Станков, ПП, 13. Да бъде близко до народа, е бил винаги най-големият девиз на Вазова и неговият стил – подвижен, лек, прозрачно ясен и правилен синтактично – е отлично оръдие за популяризация. БР, 1929, кн. 3, 95. Винителен падеж във всички тия случаи е еднакъв с именителен и се отличава от него само синтактично. ИССФ, 1907, кн. 2, 192.
2. Чрез синтактични средства; синтактически. В някои случаи вършителят на действието е ясен от обстановката и може синтактично да се посочи. ГСБКЕ ІІІ, 1983, 83.