СИНТЕЗÀТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до синтезатор. Целта на статията е да представи едно елегантно принципно решение на универсален синтезаторен модул, който може да се използва във всяко радиотехническо устройство. РТЕ, 1994, кн. 6, 3. Сега завършвам музиката за един балет. Там се съчетават симфоничен оркестър, оперен хор, български народни гласове и синтезаторна музика. Камб., 2000, бр. 25, 4. Отговорност на директора на училището е да заяви пред регионалната комисия за организиране и провеждане на националното външно оценяване необходимите разумни улеснения за учениците, които имат необходимост от такива. Тези улеснения може да включват провеждане на изпита с помощта на компютър със синтетична синтезаторна реч. ДВ, 2016, бр. 89, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)