СИНТЕЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от синтезирам като прил. 1. Който е в сбит, обобщен вид, като съдържа най-важните, най-съществените елементи от нещо. Якобинците официално се провъзгласяват за приемници и продължители на революционната борба на Марат и на неговата политика на революционен терор, която той в синтезирана форма излага на 6 април 1793 г. пред Конвента. Р. Ташева, Я, 107. Особено ценна е грамотата на цар Иван Александър за манастира Св. Богородица Елеуса. В нея виждаме едно синтезирано изложение на вярата в молитвата на светите монаси. Кр. Мутафова и др., СВ I, 297. Анекдотът често изразява синтезирана народна мъдрост, неслучайно редица анекдоти завършват с пословици. БНТв Х, 36.
2. Хим. За химическо съединение, материал – който е получен в резултат на синтез (в 5 знач.); синтетичен. За съжаление, синтезираните препарати имат своите негативни свойства, докато натуралните биологично активни препарати от лекарствени гъби нямат такива. ЖДн, 2013, бр. 5, 19. С тях [синтетичните смоли] почти не се извършват странични реакции и осмолявания, следователно пречистването на синтезираните продукти се опростява. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 76-77.
3. Спец. За звук, говор и под. – който е създаден чрез синтез (в 7 знач.) с помощта на електронно устройство или компютърна програма; синтетичен. Най-напред в началото на процеса музикантът изпълнява някакво произведение, използвайки клавиатура. Задачата на следващото ниво на обработка е изработването на управляваща информация за отделните генератори. Тук се изработва описанието на синтезирания звук. МКК, 1988, кн. 1, 3. В този момент органът изригна серия от виещи звуци и глух синтезиран компютърен глас съобщи: – Посетител на входа. В. Благоев, ТЗС (превод), 5. // За реч – който е генериран от писмен текст с помощта на компютърна програма или електронно устройство. Слепите програмисти в последните години използват най-вече синтезирана реч. ПедА, 2018, бр. 2, 217.