СИНТЕЗЍРАНО нареч. В обобщен, сбит вид, като се представя най-същественото. Дългогодишните проучвания на О. Маждракова върху опитите на българския народ да се освободи от османски гнет, водят до книга, в която синтезирано, но сполучливо са обобщени нейните наблюдения върху революционните борби в един продължителен период. Пл. Божинов и др., БВО, 22. С богатата си образност и силната си експресивност пословиците и поговорките успяват да изразят синтезирано схващанията на народа за произхода и устройството на света и човека, за смисъла на човешкия живот. Т. Тодоров и др., БЕК I, 55. Полянов разказва синтезирано, нервно, защото знае, че съвременният читател търси преди всичко зрелища, събития, а не разсъждения, пейзажи и психология. Г. Константинов, БЛВ, 104.