СИНТЀЗИС м. 1. Само ед. Филос. Синтеза (в 1 знач.). Динамическият закон на всеки диалектически процес е „отрицание на отрицанието“. Според този закон всяко явление се развива из едно по-нисше състояние в едно по-висше, преминавайки известен и правилен в някои отношения ред на три фазиси – тезис, антитезис и синтезис. Мис., 1903, кн. 6, 392.
2. Остар. Книж. Синтез (във 2 – 6 знач.). Тия учители бяха открили пред него [Питагор] нови хоризонти, но никой не го бе задоволил: между противоречивите им наставления той диреше вътрешна някаква връзка, той диреше синтезиса и единството на великото цяло. ВЗ, 1924, бр. 6, 7. Процесът на органическото разрушение се извършва непосредствено пред очите ни. Но явленията на асимилацията си остават скрити и почти не се проявяват навън. Тий се извършват преди органическия синтезис. ИС, 1904, кн. 11, 10.
– От фр. synthèse и нем. Synthese от гр. σύνϑεσις ‘поставяне заедно, съединяване’.