СИНТЕТЍЧНО нареч. 1. Чрез синтез (в 1 знач.), обединяване на отделни елементи в едно цяло. Урокът се развива аналитично. Родното място се изучава синтетично, т.е. картина след картина и картина до картина. При синтеза на отделните географски картини се разяснява каузалната връзка, която съществува помежду им. ПП, 1934, кн. 1, 52.
2. В цялост. Да се изследва синтетично едно литературно развитие, е една задача наистина от най-трудните. Зав., 1936, кн. 8-9, 183. Може би някога тази поезия [на Ив. Давидков] ще се разглежда като една от най-музикалните в родната литература. Предполагам също така, че творчеството му би могло да се разглежда по-синтетично, по-цялостно. Пл, 2012, кн. 2, 196.
3. В обобщена, сбита форма, с извличане на най-същественото. В случая две съществителни едно след друго като епитет имат тая изразителна сила: стегнато, синтетично да изкажат мисълта на лирика, в която се съдържа ширина и картинност. Ст. Попвасилев, БП II, 93. Тази книга е начало на един обемист труд, с който авторът иска да ни обясни връзката на социологията с останалите науки. В първия том на първата част той разглежда синтетично явленията, с които се занимават астрономията, геологията, минералогията и палеонтологията. ЛГ, 1928, бр. 9, 5.
4. Хим. Чрез синтез (в 5 знач.). Съставът и биологичната роля на повечето от хормоните са добре изучени. Много хормони са получени синтетично. Анат. VIII кл, 132. При нагряване на солта на амониев цианат той успя да получи органичното вещество карбамид. Двадесет години по-късно немският химик Х. Колбе получи синтетично оцетна киселина. Хим. Х кл, 1965, 6. Диамантът е широко използван абразив, който се среща както в естествен вид, така и като синтетично произведен продукт от боксит (алуминиева руда). ИР, 2016, бр. 1, 93.