СИНУЗЍТ м. Мед. Възпаление на лигавицата на околоносните кухини (синусите); синуит. Повечето синузити са резултат от инфекция, разпространила се от носа в посока на синусите. Д. Вичева, Р, 40. При редица хронични инфекционни огнища в организма (синузит, апандисит и др.) загнездените в тези огнища микроби могат постепенно да увеличат чувствителността на болния към тях или към техните продукти (токсини). Н. Тонкин, НЗЛ, 43. Фронталните и максиларните синуси се развиват след първата година. Затова кърмачетата не боледуват от синузит. К. Рашков и др., ДБ, 396. Хроничен синузит. Остър синузит. Бактериален синузит.
– От лат. sinusitis.