СИНУ̀ЗИЯ ж. Спец. Пространствено и екологично обособена част на растителното царство, състояща се от растения, които принадлежат към една и съща или няколко близки жизнени форми; синузий. Синузията е по-голяма структурна единица от екосистемата. Биол. XI кл, 1981, 53. Когато тревната синузия е от типа боровинки – мъх, боровите дървета се възстановяват като матерински (майчини). БГ, 2010, бр. 1, 6.
– Рус. синузия от гр. συνουσία ‘съвместно пребиваване, съобщество’.