СИНУЍТ м. Мед. Синузит. Те [околоносните кухини] са покрити със същата лигавица, която покрива носната кухина. При възпалението ѝ настъпва болестта синуит. Анат. VIII кл, 91-92. Нерядко лигавицата може да се възпали, в резултат на което се развива така нареченият челен синиут. Ал. Гюровски, АЧ, 91. Синуитът, пиореята могат да бъдат постоянни източници на инфекциозен материал, който постъпва в дихателните пътища. М. Василев и др., ВБ, 55. Боледуващите от синуит усещат болки в областта на възпаления синус: в челото или в бузите (ябълчната кост). Здр, 1969, кн. 1, 7.
– От лат. sinuitis.