СИНУЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Синузитен. Пациентите се подлагат на антибиотично лечение при развитие на синуитни оплаквания. МедП, 2003, бр. 3, 33. Англосаксонците, които и тогава [през бронзовата епоха] са живеели при прохладен и влажен климат, страдали масово от синуит. По-късно те започнали да проветряват по-добре колибите си и загрубяването на костната тъкан, характерно за синуитното заболяване, намалява. К, 1988, кн. 7, 48.