СЍНУС1 м. Мат. Тригонометрична функция на острия ъгъл в правоъгълния триъгълник, която изразява отношението на срещулежащия катет към хипотенузата. Лицето на триъгълника е равно на произведението от квадрата на една от страните му и синусите на прилежащите ѝ ъгли, разделено с удвоения синус на срещулежащия ѝ ъгъл. Тригоном. VI кл, 86. Знаците за синус (sin) и косинус (cos) са въведени от Л. Ойлер в 1784 г. Матем., 1965, кн. 2, 46. Когато меним ъгъла на падането, ъгълът на пречупването се мени също, и то така, че отношението от синусите на двата ъгъла остава постоянно. Физ. Х кл, 1951, 128. При наклонена към централния лъч плоскост интензитетът на осветлението е пропорционален на синуса на ъгъла, който тази плоскост образува с централния лъч. СпБАН, 1921, кн. 21, 62.
– От нем. Sinus и рус. синус от лат. sinus ‘извивка’.
СЍНУС2 м. Анат. 1. Разширен канал на кръвоносен съд. При възрастните земноводни сърцето се състои от две предсърдия, една мускулна камера, един венозен синус и един артериален конус. Л. Христов, З, 23. Каротиден синус.
2. Всяка една от околоносните кухини. Най-честите възпалителни огнища (фокална инфекция) са зъбите, сливиците, околоносните кухини (синуси). Н. Пръвчев и др., ЗТ, 59. Заболяването [синузитът] се среща във всички етапи от живота. Синусите се засягат по правило няколко дни след началото на вирусно заболяване, когато се насложи и бактериална инфекция. ЖЗ, 2010, бр. 38, 7. Самата муха напада овцете, козите, антилопите и рядко човека. Тя може да снесе със стотина ларви. Ларвите се развиват в челните синуси на овцата и могат да предизвикат смърт у овцете. СпБАНИ, 1941, кн. 61, 116-117. Горночелюстни синуси. Долночелюстни синуси.
– От нем. Sinus и рус. синус от лат. sinus ‘извивка’.