СЍНУСОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Мат. Който се отнася до синус1; синусен1. Познаването на няколко от най-известните и прости функции, като напр. синусовата функция и степенната функция, ще даде възможност на техниците да получат една нагледна и прецизна представа за електричните трептения и свързаните с тях основни понятия: амплитуда, затихване, фреквенция и др. РТех., 1945, кн. 4, 8.
2. Който има вид, очертание на синусоида; синусен1, синусоиден, синусоидален. Понеже променливите токове се измерват според тяхната геометрическа средна стойност (ефективната стойност), скалата на инструмента се награфява посредством променлив ток с чиста синусова крива в ефективна стойност. Рад., 1954, кн. 5-6, 63.
3. Спец. За електрически сигнал, електрическо напрежение и др. – изменението на който се изразява чрез функцията синус1; синусен1, синусоиден, синусоидален. Почти винаги сигналът е напрежение и в зависимост от неговата форма има 4 основни групи генератори: генератори на синусово напрежение, генератори на правоъгълни импулси, генератори на линейно изменящо се напрежение и генератори на напрежение със специфична форма. Ст. Куцаров, ИС, 266. Синусови сигнали.
4. Спец. За електронна схема, електронно устройство – който генерира електрическо напрежение, изменението на което се изразява чрез функцията синус1; синусен1, синусоиден, синусоидален. В повечето съвременни приемници като задаващ генератор за редова развивка се използва генератор на синусоидално трептение, наречен синусов генератор, който има много голяма стабилност на честотата. Д. Мишев и др., ТТ, 149.
◊ Синусова теорема. Мат. Теорема, според която за всеки триъгълник отношението на коя да е страна и синуса на срещулежащия ъгъл е равно на диаметъра на описаната около триъгълника окръжност. Отношенията между страните и синусите на срещулежащите им ъгли в триъгълника са равни помежду си. Тези зависимости между елементите на триъгълника са известни под името синусова теорема. Тригоном. VI кл, 65. Синусов закон. Спец. Закон, който е основа на тригонометричната функция синус; синусоиден закон, синусоидален закон. Отклонението х на материалната точка от равновесното ѝ положение се изменя с времето по хармоничен (синусов) закон. Такова движение се нарича хармонично трептене. М. Максимов, ОФ II, 114. Тангенсният и синусният механизъм реализират съответно тангенсов и синусов закон на изходния плъзгач във функция на завъртането на входния лост. В. Гълъбов и др., М, 21. Синусово трептене. Физ. Трептене, при което линейното отклонение на трептящо тяло спрямо равновесното му положение се изразява с линейна функция на синус от линейна функция на времето; синусно трептене, хармонично трептене. Електрическите колебания, които възникват при предаване на музика, имат сложна форма. За определен интервал от време тези колебания могат да се разглеждат като съставени от много синусови трептения с различни честоти. Рад., 1956, кн. 11, 35.
СЍНУСОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. 1. Който се отнася до синус2 (в 1 знач.), до разширени канали на кръвоносните съдове; синусен2.
2. Който се отнася до синус2 (във 2 знач.), до околоносна кухина; синусен2. Симптоми, често срещани при хора с високо ниво на окисляване: умора; проблеми с мозъчната функция и запаметяването; намалена съпротива спрямо инфекции (вероятно чести настинки и синусови инфекции). Б. Йотова, У (превод), 206.
◊ Синусов възел. Анат. Възел, част от проводящата система на сърцето, който е разположен в дясното предсърдие и в който възникват импулсите на възбуждане; синусен възел. Сърцето притежава самостоятелна нервна система – проводящата система на сърцето. Тази проводяща автономна нервна система започва с нервен възел. Това е синусовият възел. Л. Митов и др., ВБ, 113. Синусовият възел е разположен близо до мястото на вливането на горната празна вена в дясното предсърдие. М. Василев и др., ВБ, 125.