СИНУСОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който има вид, очертание на синусоида; синусен1, синусов1, синусоидален. Нейният [на електрическата китара] сигнал има почти синусоидна форма и е с беден честотен спектър. РТЕ, 1993, кн. 12, 2. Полярността на включване на диода осигурява асиметричната форма на синусоидната крива, при която амплитудната стойност на зарядния ток е по-голяма от амплитудната стойност на разрядния ток. РТЕ, 1995, кн. 4, 20.
2. Спец. За електрически сигнал, електрическо напрежение и др. – чието изменение се изразява чрез функцията синус1; синусен1, синусов1, синусоидален. Генерираният синусоиден сигнал може да се регулира с помощта на потенциометъра. РТЕ, 1994, кн. 12, 4. Непрекъснато синусоидно излъчване дават газовите лазери, но тяхната мощност засега е много малка и обикновено не превишава няколко миливата. НТМ, 1966, кн. 211-212, 61. Синусоиден тон.
4. Спец. За електронна схема, електронно устройство – който генерира електрическо напрежение, чието изменение се изразява чрез функцията синус1; синусен1, синусов1, синусоидален. Показаният измервателен синусоиден нискочестотен генератор е изграден по проста схема с евтини и достъпни за всеки радиолюбител материали. РТЕ, 1994, кн. 5, 4.
◊ Синусоиден закон. Спец. Синусов закон; синусоидален закон. Ако електродвижещото напрежение се изменя по синусоиден закон, електрическият ток ще се изменя по същия закон. Д. Попянев, ЕП, 113. Синусоиден ток. Спец. Променлив електрически ток, чиято сила и посока се променят периодично по синусов закон; синусоидален ток. Понеже токовете в двете вторични намотки създават магнитни потоци в противоположни посоки, постоянните съставки на магнитните им полета се компенсират взаимно и първичният ток е синусоиден. Н. Стефанов, ТУ, 51. При синусоиден управляващ ток и синусоидна магнитна индукция напрежението съдържа постоянната съставка, където у е фазовата разлика между управляващия ток и магнитната индукция. Д. Русев и др., ЕИ, 71.