СИНХРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За действия или обекти – между които има синхрон (в 1 знач.), едновременност в протичането или в периодите на съществуването им; синхронен. Като се съди от намерените досега материали при систематичните разкопки, както и от случайните находки, ясно личи, че културата в Тракия трябва да представя един комплекс от няколко синхронични култури. БИБ, 1928, кн. 3, 21. След немного години над пепелището израснало ново селище, но то принадлежало на нови хора с нова култура, коренно различна от старата, макар и близка с нея по време. Такъв е краят на първото селище над разрушения Ятрус, а такава е и съдбата на почти всички синхронични нему селища от долното течение на р. Дунав. Археол., 1968, кн. 3, 22.

2. Който съществува в даден, конкретен момент във времето. През третия етап започва да се развива йерархичната система от ценности. Пиаже обяснява това развитие чрез въвеждането на две нови понятия: синхронична (в момента) и диахронична (с течение на времето) емоционалност като две различни форми на оценка на събитията, действията и ситуациите. ГБСУ, 2017, т. 36, 238.

3. За действия, процеси – между които има взаимна връзка, взаимна обусловеност; синхронен.

4. Езикозн. Синхронен (в 5 знач.). След подробната синхронична характеристика на падежа като форма и функция авторът се насочва към факторите за изменение на склонението. Ив. Леков, КСТГ, 140. Тя [глаголицата] може да бъде самостоятелен обект както на синхронични (дескриптивни), така и на диахронични изследвания. Л. Грашева и др., КМЕ I, 492.

Синхронична таблица. Спец. Хронологична таблица, в която са отразени едновременно протекли или съществували по едно и също време процеси, явления или обекти; синхронизационна таблица. През 1957 г. Маньо Стоянов издава двутомния си труд „Българска възрожденска книжнина“. Този репертоар обхваща печатните издания от съответната епоха. Приложени са следните показалци: хронология на книгите и периодичните издания – книги на български език, книги на чужди езици, листове, ръкописи, периодични издания (азбучник, синхронична таблица и местоиздаване). ГСУИФ, 2006, т. 98-99, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)