СИНХРОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Синхроничен. При преподаванието на този предмет [история на педагогиката] ще употреби: 1) Етнографически и синхронически методи. Етнографическия – при възпитанието у китайците, индийците, египтяните, персите, гърците, римляните и евреите, а синхроническия – при останалата част на материала. ОМДДГ 1897-1898, 75.
СИНХРОНЍЧЕСКИ нареч. Остар. Синхронично. Някои се мъчат да разделят или противопоставят езикова история и диалектология, понеже първата наука разглеждала езиковите факти диахронически (през течение на времето), а пък диалектологията ги разглеждала синхронически („съвременно“). Ст. Младенов и др., ГБЕ, 407. Един сервомотор затваря автоматически приспособлението за завъртане на пръстените, ако числото на периодите на фазовия ток падне под допустимото. Затварянето става чрез центробежен регулатор, който се върти синхронически с числото на периодите. Техн., 1930, бр. 8, 123. Новата история излагат синхронически (съвременно), сир. зимат един период, па преглядват что е станало през него у всички народи. Й. Груев, НВИ (превод), 2.