СИНХРОНЍЧНО нареч. Синхронно (в 1, 3 и 4 знач.). От казаното преди малко произтича нуждата да се разглежда всеки езиков факт двояко: синхронично и диахронично. Първият начин на разглеждане е свойствен предимно на диалектологията, а вторият – на езиковата история. Т. Бояджиев, ПБД, 270. В другия край на линията едно типово колело се върти синхронично с предаващия апарат. А. Петров, РТТ, 119.