СИНХРÒНИЯ, мн. няма, ж. 1. Едновременно съществуване или протичане на независими едно от друго действия, явления, събития и пр.; синхронизъм, синхроничност, синхронност. През продължителни периоди полуостровът [Балканският полуостров] е последователно доминиран от две могъщи империи, а от края на XVIII в. е налице относителна синхрония в протичането на националните възраждания. ЕЛ, 2019, кн. 3-4, 11. Издаването на „Аустерлиц“ остана почти незабелязано дори за професионалната критика, докато появата на „Разходката“ беше разгласена със завидно усърдие и анонсирана като сензация в родното книгоиздаване. И все пак относителната синхрония, с която книгите на Валзер и Зебалд се появиха на български език, заслужава специално внимание. Култ., 2014, бр. 42, 7.
2. Езикозн. Състояние на езика като система от взаимосвързани елементи в определен момент или период от неговото развитие. Противоп. диахрония. Твърди се, че синхронията се разбира много по-добре в нейната съотнесеност с диахронията, т.е. че задълбоченият синхронен анализ неизменно включва и анализ в диахронен план. Казано с други думи, в езика диахронията се проектира върху синхронията. Ст. Буров и др., ГП, 43. Системният подход към книжовния език предполага търсене на връзка между езиковите промени, наблюдавани в синхронията в рамките на едно или повече езикови равнища. БЕ, 2019, приложение 1, 149. При едно по-нататъшно увеличаване на значенията на една дума степента на нейната точност може да доведе до отслабване на връзките между отделните значения и дори някъде те могат напълно да се прекъснат. Това обстоятелство води според някои лингвисти до появата на омонимия, която от гледище на синхронията е специфична форма на полисемията. ИИБЕ, 1962, кн. 8, 531.
3. Езикозн. Метод за изучаване на езика, при който езиковата система и отношенията между нейните елементи се изследват в определен период или момент от неговото развитие; синхронизъм. Противоп. диахрония. Диахронията е важен методологически подход, но трябва да се прилага само тогава, когато емпиричните факти са аксиоматични, за да може да се изключат произволните хипотези. Разсъжденията за балансирането при прилагането на диахронията и синхронията специално в областта на диалектологията се потвърждават и от научноизследователската теория и практика. Пр, 1993, кн. 1, 110. Според Сосюр механизмът на езика може да бъде добре изучен и неговото описание може да бъде представено много точно, ако се приложи синхронният анализ на езиковите факти. Изтъквайки именно този момент, той противопоставя синхронния на диахронния аспект, като дава предимство на синхронията пред диахронията. БЕ, 1970, кн. 1, 25.
4. Литер. Изследване на литературни произведения, създадени в рамките на един и същ период от време; синхронизъм. Противоп. диахрония. Трансформационните процеси са явление, на което литературната наука е обръщала по принцип твърде малко внимание поради подчертаното предпочитание към синхронията за сметка на диахронията в някои литературоведчески доктрини от по-ново време. Б. Ничев, ОСЛ, 68. В учебните планове историята на литературата е структурирана хронологически – максималистично ли е пожеланието в учебния процес да се съотнасят изучаваните в момента литературни полета с предходни, както и да се предвидят теми, чрез които да се изяснява синхронията и диахронията в литературата? Ив. Савова и др., СНТ, 19.
– От фр. synchronie, нем. Synchronie, рус. синхрония от гр. σύνχρόνος ‘едновременен’.